автор: Liulina

Покрива се стовари върху птичето...тя сградата отдавна беше прогнила,рухна и птичето остана под огромните блокове заедно с гнездото си.Нелепото погребение бе наблюдавано от Миланка,малко луничаво детенце от съседния жилищен блок.
Миланка си пускаше на терасата балончета от чашката със сапун и вода и наблюдаваше как светлината от лятното слънце ги оцветява...Те красяха грозната гледка под блока ... тази стара сграда отдавна пуфтеше като баба под тежеста на проядената си фасада.Миланка спря да пуска балончета и заплака,постоя така плачейки минута две и влезе в стаята си.Излезе в коридора и влетя в кухнята на двустаиния апартамент,там седеше една жена на срадна възраст която Миланка нарече мамо:
- Птичето умря...старата сграда падна върху него и го премаза,в гнездото имаше малки птички...те също умряха...мамо колко е несправедлив живота.
-Миланке,така е недей да тъжиш,важното е ,че ти си здрава... - майката погали момиченцето по главата и го прегърна в топлите си ръце.Миланка пак заплака.
На следващия ден ,един от многото през лятната ваканция в който не си на почивка,не си на село,а всички други са и умираш от скука Миланка - потърпевшата ,пак наблюдаваше през тересата старата сграда и пускаше балончета ,изведнъж видя ,странна светлина да се издига от там,светлината приличаше на малка птичка ... и чу,сякаш чу ,че птичката пее,много красива песен...Миланка пак се разплака,а светлинката дойде до нея и сякаш пърхащи крилца я погалиха по бузата и в шума им тя чу глас:
- Не тъжи малко момиченце,аз съм щастлива птичка,защото някой ме обича,този някой обича и теб и всички живи твари...Усмихни се Миланке!
На Миланка и стана топло,топло и тя се усмихна,разбра ,че има майка и татко,че е здрава и живота и предстой и това е толкова хубаво...по хубаво от всичко на света...