автор: thebigplucky

Нещо трябва да си тръгва,
да оставаме сами
в своя ден мълчалив.
Нещо трябва да умира,
тихо да изпепели
някой миг тъй красив.
Винаги в нощта остават
незатворени очи,
неугаснали прозорци,
неизплакани сълзи.
Отминават безбройни стъпки
някъде встрани
и несрещнати остават
хиляди съдби.

Нещо трябва да остава.
Нещо трябва да гори
всеки час, всеки миг.
Нещо трябва да напомня.
Нещо трябва да боли -
нечий смях, нечий вик.
Да остане като спомен
остарял и безкрайно сив.
Като премълчани думи.
Като поглед мълчалив.
Като сянка отлетяла.
Като нежен шепот тих.
Като неусетен полъх.
Като неизречен стих...