автор: lenami19

Колко пъти умирах,
а ти ме съживяваше!
Колко пъти бях пиян,
а ти ме отрезвяваше.
Какви пожари горяха,
а ти ги угасяше!
Колко пъти на дъното бях,
а ти ме спасяваше!

Остана душата след тебе
гола като пустиня.
Любовта след теб
идва като милостиня.
Има нощи, когато тъга
точа вместо вино
и няма толкова дни,
колкото рани има в сърцето.

По-леко ще ти е без мен.
Но как ще бъда аз без теб –
когато дойдат тежки дни,
когато си отидат всички,
когато замиришат люляците?