автор: jelyaznovski

ГРЯХ

Зого е доста капризен на яденето. Даже направо си е злояд. И любимите му храни са странни. Зого например най-обича ябълка. Но белена и на резенчета. Иначе я плюе. А попарите затъпква с муцуна, няма значение дали са постни, с месо или мляко. Ето такъв чешит…
От ръка обаче яде всичко.
Подаваш му нещо, той се приближава с достойнство - не съм ти просяк, нали! Първо носа- подушва. После внимателно поема парченцето, ако не е много голямо – подхвърля го във въздуха, улавя го и се отдалечава.
Ако парченцето е по-малко или го подава дете, Зого не отваря устата, хваща само с устните, върти шия, наглася ги, бавен и съсредоточен, безкрайно внимателен да не би да се уплашиш от зъбите му.
- Да не си развали червилото! – казва Гошко, който има дарбата да свързва отдалечените неща.
А аз оня ден сторих грях.
Понеже Зого е доверчив като дете, може нещо да му сторят. Всякакви хора има. Добре ще е да му дам един урок. Грабнах щепа чакъл и го повиках.
- Ела, Зого, хапни си!- и му подадох ръка.
Следва целият ритуал : Зого бавно пристъпя, подушва, само с върха на устните, да не би случайно да ме засегне, поема едно чакълче, подхвърля го, улавя го и се отдалечава.. Там го изплюва, разбира се.
Уж щях да му дам да разбере, щях да му се карам, най-малкото – да му се подигравам. А ми стана така чоглаво, толкова ме досрамя .
Зого не е глупав. Зого не яде камъчета.
Зого обаче е рицар – той никога няма да ме обиди, да пренебрегне ръката ми. Зого ми има пълно доверие – безрезервно, безкрайно. А аз го излъгах . Това вече е грях..