автор: biruni

Беше винаги, ама винаги в добро настроение. Нищо от заобикалящия го свят нямаше значение за него, понеже си беше измислил свой - толкова удобен, че не пускаше никого да надзърта вътре.
Всяко хубаво нещо, както казват, си има край.
Някой нахлу и строши перото, което бе и ключ към другия свят.
Поетът, дълбоко разстроен, поиска да забрави всички думи и да заживее някъде другаде - далече от всички хора. На него му трябваше нещо по-истинско от всички истини и затова прие да го почерпя една ракия, тъй като без да искам го забелязах да седи на масата срещу мене. Той пи и продължи да говори в стихове.