До прозореца седнал
на града броя светлините
млад съм още,
а сякаш изживял младините.
Очи отворил широко,
зад тях слепотата прозира.
Морно клепачи се спускат
отвътре душата пулсира.
И все още търся
неоткритото в тебе,
и все още се питам
дали бих те познал.
Неочаквано сепнат
забравям мечтите
и заживявам деня
сред шума на колите.
Чакам да дойде нощта
когато леко притворил очи
пак ще броя светлините
забравил свойта тъга.