автор: vanvani4

Ferrea vox
          VERGILIUS
Железен глас
          ВЕРГИЛИЙ

I
В съдбата на човешките племена, в тяхното непрестанно движение
Има рифове тайни, като в бездните на океана.
И е безднадеждно сляп тоз, който по пътя на поколенията,
бури само вижда, и кръговратът на морската пяна.

Над облаците царува могъщо дихание,
Във мрака черен небесен лъч гори.
И в празднична глъч, и в смъртно страдание
Тайнствена реч ненапразно там се мълви.

Вековете различни, като братя титани,
Различни по орис, еднакви във целия свят,
От пътища разни във едно място събрани
И с пламък единен, маяци техни горят.

II
О, музо! Няма във времето, във бъдеще ясно,
Твойте очи нещичко да са отминали.
И колко дни, векове колко отлетяли са бясно, ─
А с тях ─ кратките мигове на вечността са минали.

Вий, знайте, палачи, от мене помнете ─ и вие жертва ще сте,
Навсякъде ще носи тя свойта светлина голяма.
В дълбините на мрачните бездни, във снега на горди върхове,
Храм ще въздигне там, където даже гробници няма.

И славата, и героите ще се сдобият с унижение,
И стройният ред ще нарушат колесници победни,
И ще ви подплаши нейното дръзко въображение ─
Империи ще горят, като дърва непотребни.

При руините на дворци, под разрушените храмове
За да я чуят, ще се сберат времена...
Като пленник покрит с прах позорен от векове
Миналото ще повлече тя към бъдеща светлина.

И като в океана след корабокрушения,
нещастници клети се борят с морето сега,
Покварата дошла от далечни разстояния,
Ще види и първия гроб, и началото на края на света!

1823г.

Виктор Юго

Из книгата " Оди и балади"