автор: niveana

Сякаш времето е остаряло
на онази безлюдна гара
и в косите - метално-бяло
неизказан въпрос догаря.

На абсурда пътеките свирят
сонатина с вятърни пръсти-
неочакван мираж, ефирен
заличава твойто присъствие.

Три лалета - пламъци живи
близват раната съпричастно
изгорената болка изстива,
овъглена надеждата гасне.