Цял живот си ми бряг и опора
и над бездната си ми въже.
Звезда-закрилница горе в простора
на умореното ми детско небе.
В мойте вени кръвта ти пулсира,
клади пали,гаси дъждове.
Твойте мисли във мен галопират
като прерийни диви коне.
В мойте ириси цвят си наляла
с тънки нишки от твойта душа.
И невъзможното,знам,че си дала
да израстна такава жена.
И се боря добра да остана.
Като теб все да гледам напред.
ПО-ГОЛЯМО завещание няма
от това да приличам на теб.
На майка ми