автор: aisheto

Кугату нощим всички спити
и хъркати в селоту,
Айшету тръгва пу горити
ни мигва и укоту.
Аман ти вечи ут яйцата
и тоз паун нъл збяга ,
ам Госпуд вижда и пумага
и глей кво чудо стана!
Къту мъ гони дългу змея
и, никуй ни пумогна!!!:))))
Риших, убратну дъ съ сбърна
и с пръчка да гу погна!
И, мигум грабнах сопа здрава
ут Пришувтъ уградъ
Видя , наби спирачки змея
в пушилка съ умая!
Кът зе дъ киха дъ съ тръшка-
алергия получи
затворихъ му съ учити
носът му съ улучи (потече):)))
Е, викам му ,
сига е време
свети Гьорги дъ доди.
Пък той къхърну къту ревна-
- искал да си оди!
Учити му- ни виждат нищо
стуят кът завърени.
крилатъ му висят надулу-
нправу- развълени.
Реве и плаче, сълзи рони- гурещи кату лава
и ут сърце ридай и моли Айше да му пумага
"Айше , Айше - иди в гурата носи ми ти водица,
бугатъ теби ш,тъ напраа- напрау кът църицъ!"
Заведох гу до извор бистър и топнах го у него
той джъзна вътре кат жилязу ду огън сгурещену.
Изви съ - формъта загуби и посли нова фана,
привърна съ в гуляма гривна змейски изкована.
Насука ми съ къту змийче нежну нъ ръката
и ми прушепна. "Оди нощем със идна лупата.
Аз ши ти казвам, ти ши ровиш , злату ши намираш
пу тъмну саму, знай дъ одиш, чи денем то съ скривъ."