автор: bluewhite

Две горещи глътки
старо вино
плъзват в мисълта ми
и изтичат.
Напоили стрък.
И изгорили...
Тъжно е,
когато се обичат лятото със есента,
тревата с птица,
полетът със сянка,
вик със немощ...
Ново утро с тайна ме привиква.
Виното заспива уморено.
...А е силна тръпката му жива!

Глътчица
по глътка
си отива...
Прогореното
угасва с писък.