автор: 5kolio

(и шансът има си нюанс)

Брадата си показвам за последен път
След тътен коленича, пак не смея
Реликвите да подредя във собствен кът
И в жертва да ги принеса – на кея.

Прелиствам мигове,
Докоснати от антикварна свежест
Преливат се в загадъчен нюанс
Привлечени от палавия огън
На утрото отдаваме и чест ... и шанс.

Отделям се от сетен спомен
Приплъзвам се в усетен мирис
На колене прекланям се пред свода
На угаснало във летен дим море.