автор: jelyaznovski

ЛИВАДКА
С такъв мерак се учих да кося. Забивах косата в бабуните, нащърбих я в камънаците. Даже се порязах, като се опитвах да я наточа.
Ливадката стана като главата на Захаристоянов овчар. Взех ножицата и подстригах по-мъчните места. Абе горе-долу заприлича на нещо.
И извиках Ветко.
- Ела да ти предам някой и друг урок по косене… И да си вземеш тревата.
Ветко се домъкна надвечер.
- Те, кравите, тая трева не я ядат…
- Кои? И как да не я ядат, бе човек. Миналия месец нали я взе. И да ми я плащаш искаше. Или защото ти си я накоси…
- Да бе, да бе…
Не му се спори на Ветко. Идва с чувалите. Тъпче тревата, въздиша и пак мушка в чувалите. Тръгва си намръщен – ни благодарност, ни псувня. С какво го разсърдих човека?
Сигурно дето му създадох работа. Това ще да е. И повече няма да я кося тая ливадка. Пускам Зого да я насере и това е.