/а дюлите, прелитайки, заформят дюни/
Опитах се да изтълкувам
Обезсолено ледено сърце
Обикновено предано лице
Да излекувам с нежност твоите ръце
Порочно...неизбежно...лудо...пълноводно...снежно
Във звезден прах ще запечатам
Усмивките от твойте лакти
Ще ги помилвам със луните-котки
Озадачено ще ги гмурна
В кутия, пълна с изненади
В бездънни кървавочервени дюни
Откривам прелестен летеж
Обезседлан миниатюрен свеж
Прегръдка мокра помежду ни
В зародиш на проглеждащата скреж.