автор: jelyaznovski

Т И Р А Ж


Михаела подхвана разговор за Зого. Чау-чау. А защо? А какво значи чау-чау. И как, откъде идва? Разпитва Нина, а тя залисана с тенджерите.
- Иди при дядо си – казва й . – Той е написал разказче за това.
Идва Миша при мен.
- Дядо, баба каза да ми дадеш да прочета разказчето за чау-чау.
- Веднага. А не искаш ли още разказчета за Зого?
- Искам.
Давам на Миша десетина листа. Тя почете, почете, пък взе да се прозява.
- Какво, не ти ли харесват разказчетата?
- А, харесват ми, ама после ще ги чета…
Милото внуче. Пази на дядо си самочуствието. Защото очевидно моите разказчета не са върха на четивността. Дано поне нещичко да казват… Ами! Отчаян съм.
Споделям с Нина.
- Изобщо не се притеснявай! – успокоява ме тя. – Кой чете сега? При това – разкази. И при това – в ръкопис…
- Да бе. Кой?
- Роднините, приятелите и враговете. Това е положението! – казва мъдрата ми жена.
Взех да пресмятам кой ще прочете моите разкази. Мислех, мислех – изкарах, че десетина книжки ще са достатъчни.
Казвам на Нина:
- Знаеш ли, моите книжки ще имат тираж 10.
- Не думай. Откъде знаеш?
- Пресмятах…
- Браво. Поздрави. Десет хиляди е един много добър тираж.
- 10, не 10000.
- Моля?
- По твоята формула... Това е положението! Смятай и ще видиш. Врагове не останаха, кой съм аз, та да ме зачетат…Приятели пък хич. Значи роднините…Като махнем внуците, защото не четат, остават 10 бройки. Айде 11 ако сложа и теб.