Метеор във градината падна,
във лехата с лукА се заби!
Беше вечер- приятно-прохладна,
беше август- валяха звезди.
В тъмнината лехата взриви се,
запращяха червени искри
и на печен крумит замириса,
и зелен пришелец се яви.
Аз не се изненадах, защото,
вярвам в НЛО, както във теб!
Мене кораб ми плава в окото,
трън съм в твоето-знам! Даже чеп!
Чип на обич, обаче, у мене
е вграден и усетил това,
пришелеца заспа уморено
на леглото ми. Ето така!
Ако ти прочетеш таз бележка,
значи вече е пукнал деня..
Ключ от къщата давам на него
сменям нашата стара брава.
Своя ключ – изхвърли по-далече,
не опитвай със никакъв шперц!
И недей да ме търсиш, човече!
Ще живея от днес, с пришелец !