автор: anonimapokrifoff

Една мечта прегризва пъпната си връв,
прохожда стръмно по параболата на деня.
А его самочувствие протяга,
облизва козината мокра на гърба си.
Какво ли е огнището разжарено
на винаги несбъдващо се лято?
Навярно метастаза на обреченост
в спиралните предели на неслучване.
Астралната дисекция замира,
а прясно абортиралата мисъл
е някъде в дъга между очите.
Развеждам се с теб!
Развеждам се с теб!
Развеждам се с теб.

Ето това е балсам за душата на интелектуалеца! Изригващият вулкан на разум и емоции помита яростно смешните прегради на правописа и пунктуацията, но тук са умишлено запазени, за да бъде стихът понятен и за по-семплата публика. Сърце не ми дава да препоръчам за фон класическа музика - по-добре се спрете на съвременно парче с абстрактно звучене и мотиви етно /арабски, естествено/. За господата - уиски с ядки, за дамите - охладено шампанско и черен хайвер върху филийка пълнозърнест хляб с фибри.