автор: zarzala

През златен ден
във центъра на лятото
слънцето с лъчи ще ме целуне.
Ще отпия дълга глътка морски бриз,
ще се стрелна като риба във водата,
ще отплувам бързо надалече –
споменът за тебе във морето
някъде дълбоко ще заровя.
Облачните пудели в небето
ще ме гледат може би учудено,
чайки ще чертаят траектории,
вятърът с вълните ще играе...
Ще се върна
на брега с чадърите
и с телата, проснати на пясъка,
и ще бъда толкова олекнала –
като облачните пудели в небето.
Споменът след няколко години
ще изплува бавно и нечакано,
ще нападне старите рибари,
ще разкъса старите им мрежи
и тъгата ми, заровена в дълбокото,
ще избликне топла във душите им.