автор: eLE

Ти си моят хоризонт.
Мое сляпо, утринно разсъмване.
Ти си мястото където се преплитат вените ми.
Ти си онова , за което ще плача.
Ти....
Очите ми гледат към теб.
Сърцето ми е винаги обърнато към теб.
Ако можеше да видиш как те гледам ..без очи.
Ти си...
Хоризонтът заличава пътя.
Ходя боса по въздуха.
Ръката ти ме води и съм силна.
Ти си...
Не забелязвам вече цветята.
Само усещам как ухаят душите им,
защото ти ги водиш след себе си...
към хоризонта на твоите очи.
Там където живея сега.
Ти си...
...............
Защо никога не мога да довърша изречението?