Ти не искаш в очите сълзи,
да говоря за чувства, за вяра, за обич.
Ще го сторя, макар да боли
и сърцето не може да бъде сурово.
Ще посрещам аз тайно деня си с мисъл за теб,
но за нея ти няма да знаеш.
Ще жадувам за среща,
но няма да тичам към теб.
Ще мечтая за нежност,
но ще я стъпча в ъгъл потаен.
Безразлична към тебе не мога да стана,
но ще те накажа с болка една:
-Нека в душата ти се отвори рана,
аз ще я гледам и ще си мълча.
Устни ще стискам да не заплача,
длани ще свивам- няма да галя,
ще те целувам,
но първа към тебе не ще посягам.
Ти изградил си желязна теория,
с нея аз няма да се преборя,
само ще ти разпаля огъня,
за да омекне метала и стане ковък.