автор: PaperTears

Притеснявам се за прашинките
по палтото си и гънките на ризата.

***

По-важен е твоят поглед, отколкото моят,
защото вече ти свириш на гласните ми струни
вместо мен.

***

Имам въже за бесене на врата, но
това за мен е само вратовръзка.

***

Дишам чужда прах и я наричам
Въздух.

***
Измивам всяка вечер много старателно
вятъра и емоциите от кожата си,
иначе получавам обрив.

***
Старадам от болестта, наречена обикновеност.
Не чакам някой да ме спаси или да ми даде лек, защото е твърде необикновено да признаеш, че си болен.
Глътките въздух са все по-насечени и малки, но не се притеснявам.
Отдавна не виждам цветове, но не ми прави впечатление.
Погледите ми гният и костите ми стават на камък, но това е нормално.
Нека бъдем нормални?

(05.07.08.)