автор: traveller

Помитам се, преди да се създам
и миг преди да стана вече същност
Опипвам се, преди да се събудя
дали съм си останал онзи, същия

намирам се, когато съм пиян
от струни по сърцето ми заскърцали
моря се да оставам вечно сам
но как да даваш някому дъха си?

Избутвам се, по другото небе
поклащам се след неговите грешки
обичам се, когато съм живян
разкъсвам се, когато съм изтекъл

Лекувам се, с усмивки на медузи
и с клещи на назадничави раци
така е трудно нещо да преплуваш
и влюбен да останеш в необятности...