Отново ще се върна в този град.
Ще ме посрещне споменът любезно.
По улиците прашни
ще се разходим с него под ръка,
а после тихо ще застанем
пред твоята заключена врата.
Ще постоим, ще помълчим..
На рамото на спомена ще се разплача.
Ще го оставя да те чака
и ще си тръгна...
Тъй, както съм дошла –
САМА!