Вечността ми е поставила уравнение –
с много неизвестни,
с безброй възможности...
Откак се помня – все търся решения,
разпъват ме противоположности,
разкъсват ме съмнения,
изтерзани притеснения,
хрумват ми нови идеи,
блъскат ме проблеми...
Представите – остъргани
от грубости, лъжи и грешки –
всеки път ме отрезвяват...
Да се откажа – не мога...
Ще започвам отново,
колкото пъти е необходимо...
Докато пътувам...
***
Търсих за стиха си предел,
но ожулен, той се понесе в небе...