автор: jelyaznovski

СЪНИЩА
ПРИЛИКИ
МИСЛЕНЕ
СКУКА




Мислене

Допреди година, когато искаше да излезе, Зого връхлиташе върху външната врата. Драскаше, скачаше, ръмжеше, бореше се с нея, сърдеше се, че не може да я отвори.
Сега иска ли да излезе, Зого тихичко драска по вратата на нашата стая.
Зого вече мисли.

Скука

Зого дращи по вратата. Отварям му. Влиза само с двата крака, задните остават в коридора.
- Какво има , Зого?
Кучето ме гледа очаквателно. Какво ли иска… Обръща се и тръгва по коридора. Ясно, иска да излезе навън.
- Добре, Зого.
Отварям му външната врата. Излиза само с предните крака. Задните са в коридора. Избутвам го, няма само с него да се занимавам. Сядам да работя. Зого дращи по външната врата.
Ставам, отварям.
- Хайде влизай. И решавай къде ще стоиш….
Зого влиза само с двата предни крака . Задните остават на площадката.
- Какво ти става, бе Зого?
Нищо. Нито звук, нито даже да помаха с метличката.
Скучно му е…


Сънища

Зого спи на кравайче. Докато спи- мляска, киха, кашля, пърди, скимти и бълнува…
Също като всеки от нас. Само дето не може да ми разкаже какво е сънувал. Но сигурно е нещо хубаво, защото щом се събуди, и идва да се закача с мен, иска да играем. Да сте видели намръщени играчи…

Прилики

Зого спи.
И изведнъж дебелогласият грамаден пес, който само с вида си гони на отсрещния тротоар махленските циганчета, проскимтява. И пролайва с тъничък, тъничък гласец – като кутре.
Може би ако специално затърсим, ще открием безкрайно много прилики между нас и Зого и сред най-важните ще бъде, че когато спим, всички сме безпомощни като кутрета.