автор: bon_bon

Тя отключи църквата на манастира, вътре напираше да влезе едно красиво момиче. Заинтересува се от дърворезбата и иконописта. Докато разказваше жената за тази светиня момичето не сваляше поглед от нея. Очите и бяха красиви и загадъчни. Жената я попита:
- Може би бързате, да спра?
- Не , моля ви, говорете, много ми е интересно. Жената продължи и накрая се реши да я попита:
- Учите ли или работите?
- Да, уча в богословския, но не знам нищо, два пъти в седмицата пътувам до Бейрут. Стюардеса съм.
- Браво, сигурно виждате свят, поведе разговора в друга посока тя, изучавйки непознатата.
- Ами, нищо не виждам, само 3 часа престой и толкоз, омръзнало ми е да пътувам. А това място тук много ми харесва. Нямам думи. Скоро имам рожден ден, мога ли тук да го отпразнувам. На това място искам да бъде, моля ви.
- Ако игуменът на манастира разреши, може да стане, ето ви телфона му.
Минават седмици време, жената вече беше забравила за красивата стюардеса, докато един ден телефонът не иззвъня и тя чу на игумена гласа, който отсъстваше дълго:
"Довечера рожден ден ще има в манастира, да се запазят десет легла и вижте там, бели покривки , свещници, от скъпите вина, всичко каквото искат да има. Добре ги посрещнете, но преди това църкавата да им отворете."
След броени часове в манастира спират две тузарски коли, слизат мъже доста дебеловрати, с ланци, някой и със златни зъби от тия дето нямат обноски никакви, настаняват се нахално. Идва след тях още една кола с три жени, три красиви момичета, но най красивата е рожденничката - стюардеса и богословка. Една капкчица надарена от Бога с толкова много красота.
- Здравейте! - поздравява тя.
- Здравей, добре дошла, чакаме ли някой още, заявили сте 10 човека? - пита жената.
- Вероятно ще останем 9, казва момичето и отмята буйната си коса.
А рожденния ден продължава дълго след 24 часа - богат и преситен, макар, че накрая позаприличва на помен, едвам добирайки се до запазените си легла шест яки мъже и три млади жени.
Рано на сутринта на паркинга спира червена кола. От нея слиза мъж със дълга руса коса, с цветни маниста около врата, амулети, с разгърдена снежнобяла кенарена риза - известна, много известна наша звезда, изпял много балади, изкачил високи върхове, харизматична и колоритна личност. Иначе бос, с нарязани дънки над коленете.
- Добро утро! - поздравява мило жената. Ще ми разрешите ли в храма да вляза бос, много държа на това.
Три свещи от най - големите взема, засука ги в едно, запали ги и се замоли. Струполи се на каменния под с извити към Бога ръце, във дълга молитва безгласна. В тихата църквица, за какво ли толко време се моли, какво ли тука го води, кое го кара цели два часа със камъка да се слее? Не изтръпнаха ли вече босите му нозе?
Мисли дълго, жената , отключила толкова рано храма, но отговор няма.
Толкова дълго стои той пред олтара в някаква своя молитва голяма. Моли се с цялата си гореща душа и сърце!
След молитвата, той не остава, размята русата си коса и тръгна веднага.
На сбогуване красивата дама каза:
Благодаря за гостоприемството, трябваше и брат ми да дойде, но го няма и тя размята същата коса, светла, буйна, голяма...
Жената остана вкаменена: Тя никога, никога няма да забрави, как К.К. се молеше за душата на свойта сестра! Каква дълбока молитва в храма остави, а за компанията на богословката, храмът неотворен остана...