Под звездния купол просторът мълчи.
Заспал е светът. Тишина... Тишина...
А лунната арфа - със струни-лъчи -
беззвучно напява ми песен една...
За Тебе! Която си толкоз далече...!
Оттатък простори и звездни порои...!
Обичана с нежна Любов - безконечна!
Ти - толкова близка и толкова своя...
А лунната арфа все пее, не спира...
Среднощ отминава, часовникът тича...
А в мен - вместо сън - тази песен извира -
за Тебе, която тъй много обичам.