автор: Hemu

Повярвах си, че мога за забравям,
(Какво ми става, колко съм наивна)
че зад гърба си лесно ще оставям
и ще запазя душата си стерилна.
Не се получи, помня и попивам:
добро и зло, радости, проблеми.
По-лесно вече другите разбирам,
от себе си, от своите дилеми...
Не се завръща в мен дори насън
момичето с безгрижната усмивка.
Отиде си (със теб то тръгна вън)
след спомена и плахата прегръдка.
Не я очаквам, не чакам теб дори,
пределът е преминат, няма брод.
Слънчево е, но защо ли все вали?
Умора ли е или опит за Живот!?

02.07.2008г

(цикъл "Черно перо")