Имам желание да ти кажа, каквото не съм ти казал още.
Един ден ще си мъртва, разложила се в прах.
И аз така, макар че сигурно във църква ще са моите мощи.
И споени, и сили, и мисленето даже ще е грях,
когато умрем.
Започнах от голямата маймуна, която обич да се пощи.
Станах човек, станах и мъж със чувство за смях.
И в поет се превърнах - римувах "още" с "нощи".
И аз обаче умирам, и всичко има крах,
когато умрем.
И ти си се родила, мое вдъхновение, тавичка, нощви,
скулптор, не учител, преводач, но не разбрах,
защото виках от ужас за това, че сме рохки,
а твърд съм отвъре, надървен от страх
че ще умрем.