И духа вятърът студен в лицето ми,
когато зашептя ти
Какво си ми
или какво не си
Настръхнала е кожата ми
от празни надежди.
Чета в очите ти различни истини
или неистини
Уморих се от четене
Разкажи ми поне веднъж,
Докато съм в скута ти
или просто те гледам глуповато
Превърни ме в дете
Макар
да знам
Отдавна мечтите ми бяха
дворци във въздуха
Сега просто дишам
като в руини,
празни средновековни замъци
Сплитам си плитки през кулата
сантиментално
На сутринта са разплетени от вятъра
Този същия,
идващ когато зашептя ти
А ти просто мълчиш.