автор: cvetka62

От синята безкрайност на морето,
със мокри и солени , страстни длани,
мен , лятото като усмихнато дете,
със слънчева милувка ме погали.

Потънах във магията от ритми,
от слънце , синева , цветя и хора.
Пробуди се във мен стихът - политам
и мислено се рея във простора.

И ето ме свободна като птица,
надбягвам се със палавника - вятър.
А после сякаш мъничка тревица,
докосвам топлината на земята.

Как искам нещо светло да напиша,
да ви раздавам вяра , нежност , сила,
за да се радваме, че още дишаме,
и че ни има, има , хора мили!