автор: ddimitrovad2

Голям патриот съм. Въпреки, че тази дума винаги ми се асоциира, и дори римува, с "идиот".
Въпреки, че (доста се срамувам) когато чуя някои от фолклорните ни ритми, по – специално от добруджанския и столичния край, ме втриса. Но не в смисъл , че стройната ми снага започва импулсивно да се гърчи под народните звуци, и долните ми крайници да се усукват по примера на носната кърпа в горните такива. Имам предвид, че душата ми се втриса. Точно както ме втриса, когато в странство произнеса , България, - по-глупава, щастлива усмивка, съпроводена от гръмогласното едничко "Стоичков" , не сте виждали! А бре, ееееееееееееееей, тесногръдий чужденецоооо, не си ли чувал какво притежаваме, освен разни там ками или чикийки, които дори не искат да живеят с нас?? Не си ли чувал за славната ни многовековна история, за Аспарух, за Кирил и Методий, за Ботев, Левски, Вазов, за многото други, които историците ни от две десетилетия отричат. Не си ли чувал за розовата ни долина, за киселото ни мляко..? Не си. А и откъде? В този ред на мисли искам да имам власт. Второто нещо, което веднага бих направила , е да иззема от властимащите всичко откраднато. Заради този абсурд и в Мачу Пикчу ще знаят за нас, а и цял свят ще научи, че сме близко до Швейцария. А първата дейност като властелинка ще е да забраня родния футбол със закон. По този начин хазната съвсем ще прелее, а и ще се сложи точка на любовните връзки между родните топкоритачи и местните чалгагърли. Защото от елементарната математика, дори и от генетиката знаем, че когато се съберат два прости елементи, се получава един още по- прост елемент. С две думи едно голямо просто нищо.Не, че имам против това, нека си живуркат. Патриот съм, но ми омръзна да слушам само за това, ща, не ща. Омръзна ми да ме заливат с информация и за еднополовите съешби на самопровъзглавили се звезди и други такива, все от родния псевдоелит. Искам добри новини. Новини, вдъхващи надежда. Искам, но не би. Въпреки това, съм патриот, макар с асоциации. Гордея се, че съм българка, дори когато разни хасанки, виейки нечленоразделно, показват , или напомнят на света, че нас, там някъде, ни има!