автор: mariniki

Тогава...когато
светът беше кръчма
и вятърът пееше
песни на "Битйтълс"...
там...по брега
на морето
в шепи събирахме
лятото
и с чифт стари дънки
бяхме богати...
а нощта...
до кости пияна
от морската пяна
до теб
люлееше бедрата ми
голи и мокри
безсрамно
полепнали целите
с пясък
под звезди от рапани...
и тогава...
и днес...
морето е същото...
и лятото пак се завръща...
а времето...
не спира...върви
и хич...ама хич...
не му пука
там...на брега
кой...с кого се прегръща...