автор: meiia

Ако за обич се моля,
съм се напила навярно.
Любовта не е роля
от онези, от най-коварните.
Свикнах да И отивам
като мъничко украшение.
Да ме лъже, да ме приспива,
да съм И дори поражение.
Да ме купува, да ме продава
(та тя е все изкушена!).
За нищо да ме раздава
и все да И е простено.
Какво че е обич, грешна е!
И аз съм. В това И приличам.
И тя е все безутешна,
и тя все се бунтува, обича.
Защо ли се уча от нея...
Тя защо от мен не научи
как съвсем сама да живее,
а бърза да ми се случи.
Без да пита искам ли, не ли
да И бъда гостоприемник.
Идва в божествените недели,
краде ме дори в понеделник.
Не искам да съм И вярна.
Искам тя да ми бъде роля.
От онези, от най-коварните,
дето за обич не молят.