автор: FEIST

Казваш се Невъзможност.
Ела в моята стая.На топло
изсъхват сърцата ни
(от снимки изрязани)
лицата ти са много.
Казваш се Необходимост.
Залязвай безизгревно.С мен
(в беззвездни нощи)
очите ти измамливо искрят.
Казваш се Необратимост.
Бъди изначалния взрив
( с нови вселени)
ръцете ти подканват.