автор: mariniki

Защо ли...
съм толкова
тъжна...
дори светлината
бялата...
нежната,
която в душата
си нося
тихо помръкна...

реката
от кротка тъга
бавно
във мене потича
и със сълзи
от лъжи
пясъка златен
на мигове нежни
отмива...

а нечии
топли очи
в тихия залез
стаени,
очакващи прошка
за минали дни,
отпиват
с целувка сълзите
от болка родени...