автор: Selianin

През 1830 година село Девне опустяло.
Девнеци заедно с други над 150 000 българи се преселили на север от Дунава. Те напуснали родните огнища, изоставили домове, ниви, градини и лозя; изоставили гробовете на своите близки и заедно с целите си фамилии, с волските коли и конските каруци, с овцете и домашния си добитък, семена и инвентар се отправили на север търсейки свобода и закрила от вековните и нескончаемите жестоки турски гаври, експлоатация и посегателства върху живота, имотите и честта им. Без да са наясно, те горките станали жертва и на имперската, руска политика на коварно замислено и майсторски осъществено изсмукване на голяма част от българското, християнско население с цел заселване и укрепване на новите, неразработени и незащитени руски райони, един от които е била Бесарабия.

През 1830 година победоносният фелдмаршал Дибич Задбалкански върнал едва една пета от тръгналата през 1828 година да воюва с Турция около стохилядна руска армия. Огромни са руските загуби в тази поредна руско-турска война по нашите земи. Руските войници и офицери са загивали в кръвопролитните битки и са умирали от страшната чума, която жесоко косяла какго техните редове, така и нещастното ни население от района на Източна България.Тази война не е била за освобождението на българите. От нейния успешен завършък Гърция е спечелила държавна независимост; Сърбия, Влахия и Молдова – по-голяма самостоятелност, а Русия - още територии и влияние в южно направление. По нареждане на Николай Първи руската армия, наметнала камуфлажния плащ на благородството и християнското към българите съчувствие и помощ, отвела по най-благовиден и високо организиран начин по суша и по море около 150 000 работни българи на север... Те се страхували от турските отмъщения, които несъмнено ги очавали, ако не заминат с руската войска, но не са и предполагали, че в същност ставали живи руски трофеи, чиято по-нанатъшна задача била да укрепят новия южен край на Русия и да облагородят и разработят земята му.

Има литературни данни, че при по-ранни преселвания, както и при това от 1830 година, девненци са се заселили в селата Каракурт, Татар Копчак и в село Башкьой.

От няколко месеца по неоспорим начин се доказа, че една част от девненци са се заселили в сегашния Тараклийски район на Република Молдова и по-точно - в и около село Валя Пержей (в превод – Долината на сливите), в което и до ден днешен живеят потомци на девненския Стоянов род. Именно от района на това село през 1832-1833 г. начело с Дука Вълюв се завърнали в българско четири девненски и дванадесет ямболски семейства, които и възстановили с. Девне.

На 12.08.2007 г. кметът на Община Девня г-н Васил Иванов, общественици, краеведи, учители и хора от стария девненски и братски род Дукоолар посрещнаха в Народно читалище „Просвета” топло и с огромно вълнение потомката на девненско-молдавския Стоянов род г-жа инж. Диана Стефанова Стоянова (инженер-корабостроител) и Андрей Евгениев (студент по икономика в пети курс в Канада, син на нейния брат).

Кметът на Община Девня, краеведи и всички изказали се на срещата оцениха по достоинство заслугите на поколенията от рода Дукоолар, и най-вече на дядо Дука Вълюв, за възстановяването на селото, за построяването на едни от първите в района на сегашната Варненска област девненски църква и училище, за активното му участие в борбата за българска самостойна църква и др. Бяха формулирани предложения за наименуване на площада в центъра на квартала на името на възродителя на село Девне Дука Вълюв, както и за изучаването на очерка на Илия Р. Блъсков „Нещо из животоописанието на дядо Дука от село Девне” в извънкласните форми на обучение на девненските ученици.

Присъстващите изслушаха с изключителен интерес вълнуващия разказ на г-жа инж. Диана Стоянова за историята на Стояновия род, за живота на баща й инж. Стефан Василев Стоянов, както и за историята на село Валя Пержей, с което гр. Девня ще установи братски взаимоотношения в най-скоро време.

Разговорите на роднините и организатора на срещата г-н Васил Иванов с
г-жа инж. Диана Стоянова продължиха дълго след приключване на официалната част с уговорката, че това няма да е последната им среща.

12.08.2007 г.
Гр. Девня
инж. Драгия Драгиев