автор: Caniko

Кину-но-мичи, `Пътят на коприната` – това наименование ни пренася далеч назад в историята на човешката цивилизация.
Повече от 4000 км делят народите на Изтока и Запада, на Тихоокеанска Азия и Европа. Жадните за нови знания и открития смели пътешественици по суша и море поемат по пътищата, които стават мост за търговски и културен обмен между Европа и Азия, написват епопеята на този драматичен и романтичен път дълъг 9000 километра.
Япония става най-източния терминал на `Пътя на коприната` и това дава тласък на комплексното развитие на страната.
ДРАМАТИЧНИЯ ПЪТ НА КОПРИНАТА
По `Пътя на коприната` две трети от съкровищата на Византия отиват в Китай, където с търпение и усърдие могат да изтеглят от пашкула на копринената буба тънка като паяжина нишка дълга 50 метра. Това невероятно изделие амбицира богатите аристократи да демонстрират нов разкош. Активира се търговията с коприна и най-предприемчивите започват да търсят пазари извън пределите на Китай. Амбициозни търговци от двата континента трасират този драматичен път – Пътя на коприната. Пътуват по суша, пътуват по морета. Пътят през пустините и Хималайските проходи става известен като Пътят през оазисите. Пътят на корабоплавателите е записан от историците като Пътят през моретата. Всеки от тях е зареден с драматизъм, крие всевъзможни известни и неизвестни опасности. Много смели мъже са рискували и са загубили живота си незнайно къде и незнайно кога.
Търговските пътища към Европа, където производството на коприна било непознато, следват пътя на китайския изследовател Чанг Чиен, който в периода 138-126 година пр.н.е. проучва Тян Шан, Памир и Хиндокуш и открива прохода Кибер. Към края на 4-ти век будисткият монах Фа Хсиен в продължение на 15 години пътешества за изследване на историята на Будизма. Той трасира пътя към Индия през Хималайте и на юг към Шри Ланка. По Пътя на коприната се е водела оживена търговия между Изтока и Запада. Основните стоки за обмен непрекъснато нараствали по асортимент и количество. Но основно се търгували следните :
1 Скъпоценни камъни като нефрит от Кунлуншан, тюркоаз от Иран, гранат от Афганистан; естествени материали от сушата и морето за архитектурни орнаменти като брони на костенурки и слонова кост от Индия, корали и перли от Персийския залив и Червено море;
2 Багрила и тъкани като китайска коприна, брокат, бродерии, тъкани ефирни платове; вълнени и филцови тъкани и покривки от Тюркестан, Афганистан, Северна Индия и Персия;
3 Изработки съдържащи злато и сребро като чаши и порцелан от източното средиземноморие и Иран; лакирани съдове, бял порцелан, цветен порцелан с устойчиви цветове от Китай;
4 Китайски сребърни огледала от времето на Хан, Вей, Суи и Танг; ръчно изработени златни и сребърни аксесоари и стъклени изделия от Иран и Източното Средиземноморие;
5 Мечове, брони и амуниции с великолепна декорация от Изток и от Запад;
6 Облекла, маски, музикални инструменти за танцьори и музиканти от Изток и от Запад;
7 Картини, скулптури, метални изработки, калиграфии, книги, статуетки, кукли и други произведения на изкуството;
8 Подправки и лекарства.

РОМАНТИЧНИЯ ПЪТ НА НАУЧЕН И КУЛТУРЕН ОБМЕН
В онези далечни времена по `Пътя на коприната` се придвижват големи групи от хора с най-различни интереси и амбиции. И може би най-важното е, че това е пътя на активен културен и научен обмен между цивилизациите на двата континента. Въпреки повратностите на историята хората продължават да се движат по пътищата между Европа и Азия и да откриват нови култури и технологии. Елементи от японската култура имат корени от всички части на континента Евразия, които са достигнали да островите на `Изгряващото Слънце` по `Пътя на коприната`. Нара, градът наричан `люлката на японската култура`, е най-източната спирка по този път. Днес в Нара работи център с участие на учени от цял свят за културни и исторически изследвания на `Пътя на коприната`. Центърът създава благоприятни условия за културен обмен, търси начини и подпомага по-добрите взаимоотношения и взаимното разбиране между хората, което несъмнено ще доведе до по-траен мир на земята.
През 1988 година в Нара се организира изложба представяща подвига на хората трасирали пътя между двата континента. Представени са много архивни документи, снимки и други материали. През следващата 1989 година губернатора на префектура Нара учредява международна фондация, която превръща Нара в световен център на научни и културни изследвания свързани с Пътя на коприната.


ПЪТЯ НА БУДИЗМА и БУДИСТКАТА КУЛТУРА
Будистката култура се ражда в Индия и се разпростита на североизток в земите на Централна Азия, Китай, Корея и накрая достига и до японските острови. Важна роля в разпространението на Будизма изиграва `Пътя на коприната` в частта си от Централна Азия и Индия до Китай, Корея и Япония. Безброй будисти пресичат планини, долини и пустини, за да достигнат до светите будистки места и манастири. Будизмът ги привличал с усещането за всеобхватност на духовните им потребности. В резултат на усилията на тези хора са построени множество будистки храмове с много рисунки и статуи съхранени и до днес. Казват, че `Големият Буда` в храма Тодай-жи Темпъл в Нара е сътворен след като е бил видян Буда Вайрокана в Хосен-жи Темпъл в Луоянг, Китай .

Цанка Шишкова
За Япония с любов, книга първа,
Стр 68-71