автор: cvetka62

Тази нощ ще е безкрайна.
С бял кенар - легло застлано.
Разпиля звезди омайни
вятър със любов потайна.

Аз безкрайно ще те милвам
с шепот и очи зелени.
А земята ще въздиша
и ще тръпне преродена.

Ще избухне в мен Луната.
Ще запали всички клетки.
И ще полети душата
към звездите разпилени.

Бял кенар - легло жарава.
И пожар от чувства - лунен.
Над града щастлив изгряват
две звезди ... Градът е влюбен !