автор: gorski

Щом ти стига хляба,
друго ти не трябва,
не мисли за градове богати,
за села и ниви, за палати.

Който търси още,
не заспива нощем,
бедността не може да пропъди,
господар на себе си да бъде.

Няма оправия
с пуста лакомия:
победиш ли ордите й стари,
все едно че си сразил татари.

Във години смътни
цял света да глътне
някой крал войските си повежда,
а светът все малък му изглежда.

За какво са дрехи,
злато, власт, доспехи?
Щом раненото сърце тъгува,
нищо няма да го излекува.

И смъртта могъща
всекиго прегръща:
господар или слуга - нехае,
нито прошка, ни отсрочка знае.

Носи тъй човека
грижата нелека
планина от злато да издигне;
алчен ли е, няма да му стигне.

Всичко ще остане
след смъртта ти, пане!
Всичко, към което се стремиш ти,
ще потъне в нечие бунище.

Касата желязна
пак ще зейне празна;
а пък с виното ти в бъчви скъпи
твоят внук конете си ще къпе.

Превод: (с) Иван Вълев