Аз знам, че за теб
да простиш не е нищо.
В съня на колене
стоеше разнищен
и исках да удрям
желаното тяло...
А ето вината:
парче оцеляло
от някакво чувство
прекрасно, далечно,
събудено вече,
прииждащо, вечно
и тласкащо аз
да пропадна в капана
на нова любов...
И какво ми остана?
Спокойствие губя,
живот подреден...
Натрапчиви образи
нощ подир ден
ме теглят и хвърлят
към твоите обятия...
Ти – горестна сладост!
Ти – тежко проклятие!
Единствено моля
душата поне
изкупи греха си
чрез твоето “не”.