автор: valsebnica

Миналата година бях на гости в Асеновград и присъствах на един много интересен обичай! Разрових се и написах това в блога си преди една година, но днес искам да го покажа и на вас!
Продължавам да бъда изумена от величествената красота на Асеновград. Тук сякъш времето е спряло и традициите се предават от поколение на поколение! Днес присъствах на един обичай, който е характерен само за този град!
Рождество на Св. Йоан Кръстител, Св. Яни, (Калиница) - 24 юни Този празник отбелязва началото на лятото и е свързан с един от най-почитаните светци в християнския календар - Св. Йоан Предтеча.
Счита се, че на този ден, нар. още Яневден, слънцето се намира в най-високата си точка. Също така се вярва, че билките събрани тогава са особено силни и лековити. Затова още преди изгрев слънце берат от тях за лек.
Местните вярвания, свързани с Еньовден, намират най-пълен израз в обичая "Калиница". Названието на обичая е гръцко и означава "хубавица", "хубава булка", тъй като главното обредно лице е малко момиченце, облечено като булка.
Няколко дни преди празника всяка махала си избира своя "калиница", така че на самия ден градът е изпълнен с пъстрите групички на децата, които обикалят от една махала в друга.
Момиченцето, което се избита за "калиница" трябва да е на три годинки и то е "калиница" в продължение на три години, след което се избира друго.
В навечерието на празника в дома на момиченцето идват по-големи момичета и донасят свои нишани - пръстен, копче, карфица и др., и ги слагат в бакърче с "мълчана вода" (вода, налята мълчешком). Покриват го с бяла кърпа и го оставят под зелено дърво или трендафил в градината, за да "преспи" под звездите.
Сутринта на Яневден момичетата отиват в дома на калиницата, за да присъстват на нейното обличане. Тя слага бяла рокля, дълъг бял воал на главата си, прихванат към венец от цветя. От двете и страни застават момиченца, които през цялото време я водят под ръка и изпълняват ролята на нейни "шаферки". Около тях и зад тях в редици,по 6-7 във всяка редица, се нареждат останалите момиченца. Момичето точно зад "калиница", във втората редица държи над нея отворен чадър, за да й пази сянка. Всички момичета от групата са облечени в бели празнични рокли, с венци от цветя на главите и с разперени книжни ветрила. Групата се води от едно по-голямо дете, което вече е било "калиница". През цялото време то върви заднешком и дава тон за песента. От двете страни на групата има по едно момче, братче на някое от децата или от махалата, което изпълнява ролята на охрана. В ръцете тези момчета носят оръжия от хартия. Освен това те носят и всичко необходимо на момичетата за през деня, когато ще са навън.
Така подредени, момичетата и "калиницата" обикалят махалата и пеят песен, посветена на нея:
     "Вижте нашта Калиница колко е красива,
     тя ще стане по-красива, нека да ни е жива!"
След като обходят тяхната махала, децата отиват в другата. По пътя, ако се срещнат две групи "калиници", се прикриват с чадърчетата, за да не се видят.
По време на обиколката те отиват в параклиса "Св. Яни", за да получат благословията на свещеника.
По обед групите с "калиници" излизат на открито извън града. Майките и особено тази на "Калиница" им приготвят различни лакомства за почерпка. На третата година майката на "Калиница" им прави гювеч. С него се отбелязва завършване на периода, през който детето е било "калиница".
След като се нахранят и си починат момичетата се хващат на хоро и запяват:
     "Хайде, Калиница, да играем…"
Надвечер групата с "калиниците" тръгва към нейната къща и по пътя пее:
"Калиница накичена на 12 години, хайде кадънке Калиница да играем в градинка!"
Когато стигнат до пътната врата, майката на калиницата я затваря, те чукат до три пъти като казват:
"Отиде Мару, във бостана да отрине карамфила!"
След което, майката отваря вратата, кани ги вътре и в двора момичетата взимат бакърчето с нишаните и започва гадаенето. Калиницата изважда нишаните един по един и изрича: "Която ще стане хаджийка, нейният нишан да излезе" или "която ще бъде богата, нейният нишан да излезе". Така Калиница гадае какво ще е бъдещето на всяко момиче. След това водата се излива в същото дърво, където е "пренощувала" вечерта. Домакините изпращат гостите, като си пожелават живот и здраве догодина пак да се прави "Калиница".
Този обичай всъщност представлява една сватба и това е слънчовата женитба, тъй като това е моментът на най-високата точка на слънцето. Този ден се приема повратен за сезона, слънцето се обръща, т.е. с него настъпва съдбоносна промяна, която се очаква да дойде за двата основни персонажа - Калиница и Яньо, а това именно е женитбата.
Според местната легенда образът на Калиница е свързан с този на малката Богородица от храмовата икона в параклиса "Св. Въведение Богородично". Там тя е представена почти по същия начин - заобиколена от своите родители и приятелки, които държат в ръце запалени свещ. Иконата представлява важен момент от живота на Богородица, когато тя за първи път ще бъде въведена в храма.
В представите на народа образът на Калиница непрекъснато се слива с този на Св. Богородица.
Също така празникът Еньовден, Яневден и обичаят Калиница отбелязват началото на лятото, започването на втората половина от годината, както и сливането на двете начала - слънцето се жени за земята.