Очи отворих сънно призори,
нагазих топла в росните треви.
Море безкрайно от цветя уханни
и билки еньовски омайни.
Плувам из поляната красива
с платняна риза като самодива.
По слънчев лъч се спуска паяжина златна
гората пожела ме с целувката си страстна
Кантарион, липа и лайка
със аромат ме приласкаха като майка,
и сгушена в прегръдката им мека
потърсих своята изгубена пътека
Нежен шепот по гърба ме гъделичка
не си отивай моли ми се птичка,
посипана си със вълшебен прах.
Дали съм самодива.......?
Ще полетя без страх.