В папируса на времето шамани
припомнят наши стари имена...
Огньове палят с билките събрани...
Небето вдишва пламнали цветя...
Малините в кръвта ми разцъфтяват
във огъня от твоята следа...
Конете с ветровете се надбягват
без пътни знаци в еньовска трева...
Опашки конски, буйни тежки гриви
опъват струни- вятърът пищи...
С прозрачни пръсти свири Паганини,
по цигански в цигулките гори...
И, тръгваме със тебе през вратата-
старгейт- път таен към звезди...
Багаж ли? - Думата е непозната!
В ръцете на чергари, тя ...тежи!
Малините и звездните цигулки,
шамана стар, в папируса прибра
и, въглен от пожарите добави,
за да ни срещне пак във вечността...