автор: ufff

посветено на всички, които разпознават правилните билки
Честит Еньовден!

Това го знам от баба си, тя – от своята баба, а последната не помни откъде го знае. В магически дни е грешно да се лъже, защото злите чародеи превръщат лъжата в истина.
Днес е такъв ден. Затова трябва да се разказва вярно.

Живееше на света един добър човек. Много добър. Някой му каза, че само добротата заслужава красотата и той тръгна да я търси. Тогава намери много красоти, но две от тях го впечатлиха най-силно. Защото носеха специален огън в очите си. Той не знаеше коя да избере. И двете го примамваха.
Първата беше тренирала дълго и упорито науката на красотата. Ден след ден, троха по троха. Тя постигна много прозрения. Когато крещеше на целия свят:ААААААЗ!, никой не и объщаше внимание. Тогава се научи да казва: ТИ! И изведнъж започна да постига всичко, което пожелаеше. Щом застанеше до някого и му речеше „ти”, веднага биваше забелязана. Беше лесно: произнасяш на глас „ти”, когато наум казваш „аз” и готово! Също така се научи да си закача уж случайно портретите по свободните стени: да не стои празно, така казваше.
Втората нехаеше за красотата. Защото истината и беше по-скъпа. Това я правеше несъвършена. Дефектна. Тя казваше „аз” винаги, когато искаше да го каже, и не обръщаше внимание на щетите от този факт. Не се научи да забелязва свободните стени за окачане на красивите си портрети, защото погледът и се рееше нагоре в търсене на пролука – лъч истина между лъжливите сиви облаци.
Героят на неприказката, освен добър, беше глупав. Той не се харесваше и имаше нужда от някого, който да му казва „ти”, за да расте неговото „аз”. Постепенно се отдалечи от приятелите си, защото му казваха истината, а тя го смаляваше. Знайно е, че истината притиска хората. А по-глупавите забива в земята, когато не я харесват. Както разбрахте, човекът беше глупав. Сами се досещате, че той избра първата красота. Много ясно. Втората понякога го смаляваше.
Когато му станеше некомфортно срещу огледалото, той тичаше презглава към лъжливата красота и растеше, растеше, хранейки се с нейното „ти”. Това продължи до деня, в който тя се изтърва. Беше се самозабравила, беше опиянена, търпението и беше изчерпано. От дълбините и се изтръгна едно огромно, величествено „аз” и просна добрия човек възнак. Той повече не можа да се изправи.
Тогава запълзя. По пътя, по който беше изгубил втората красота, за да я срещне отново. Страхувам се обаче, че няма да може. Още не е поумнял.
Къде е втората красота ли? Ще подскажа само на вас. Тя отиде на кино. Съвсем буквално. Седи на първия ред в големия празен киносалон и гледа филми за истината.
Поредицата се нарича „Усмивки от старите ленти”.
Ако някога се случи да попаднете на добър гупав човек, който бяга от себе си, не му разказвайте тази неприказка. Няма да разбере нищичко от нея. Съвсем сериозно.