автор: martufff

Китно биле самодивско
аз набрах. И го изгубих.
Момък щур ли мина близко
и го взе - да ме погуби?

Да изсъхна аз по него,
да не виждам, да не чувам,
все да тъна в пуста нега,
с дружки да не другарувам.

Песни никак да не пея,
да не вия росни китки,
сал да чакам нейде змея
да ме грабне и да литне.

Денем змей да ме разхожда
по небесните ливади;
нощем, преобърнат в момък,
по косите да ме глади.

Да ми върже цветна люлка
меж` земята и небето.
Да съм змейовата булка -
туй избрало е сърцето.


Tъй бленуваше момата
тъй се беше в сън унесла,
че полази я росата
Еньовденска - росна-пресна.