автор: kali

Разочарованието прегъва духа,
а вкусът на солените сълзи
отнася мисълта далеч към място,
където Справедливостта е царица, а
угнетените и страдащите -нейни верни придворни...
Място, където Щастието не е химера,
но е недостижимо сега заради соления вкус на сълзите
разтърсващи тялото в ритмични конвулсии,
хванали сърцето в клопката на Самотата...
Как да живееш, ако не разбираш този свят?
Как да си силен , ако не виждаш смисъла в далечния път?
Смазващата действителност е кръвожаден
вампир отнемащ вероломно дъха.
След нападението остава само горчивият жлъчен вкус
и множество разтворени в ума
алкохолни пари разкривили битието до гротеска.
Кой позволява несправедливостите- Бог...Съдбата...
или човекът, който винаги иска, получава, отнема от себе си...
Съзнаването за собственото съществуване е страшно
зависимостта от живота е тежък товар,
стоварен върху крехките плещи на надеждата.
И все пак...сме част от Великото случващо се,
но не сме готови да даваме без да получим.
Любовта- усещането, хармонията, мириса, смисъла да
бъдеш утре, макар днес да ти се иска противното.
Волята- утвърждаване, сила, непримиримост, търсене,
борба за всяко същество да се задържи още миг
в този безумен свят, дори всяка победа
да е крачка към смъртта...
Всяка пролет- отлетял ароматен миг,
всяко лято- полепнал пясък по босите крака,
всяка есен - позлатен житен клас,
всяка зима- надежда за пролет...
Надбиологичното в съществуването-
метафизичен полет над гнездото на Мъдростта,
където тя кротко отглежда децата си, макар и пораснали:
Вяра, Надежда, Любов, Тъга и Страх, които отдавна
имат свои отрочета и всички заедно се борят в един
грандиозен спектакъл на арената на Живота...