автор: Brambelrose

Провокирано от
Wong Car Wai и още нещо

Утре е...
А снощи беше боровинково.
Дали влаковете ще ме отведат от другата страна?
Дали в твоето стерео студио ще ме усетиш
като аромат?
Като поредния си еднократен акт?
Като вибрато?
Като оставен ключ за отворена врата?

Ключ сол...
А паят от сладост горчи,
стипциво по устните ми стичат се
две ванилови, нежни многоточия -
следи...
От снощи.
Вече е утре.
Гласът ти звучи от слушалките ми -
дизайнерски.

Когато повярваш,
небето създава дъга и
облаците плавно се спускат към слънчогледите.
А аз бера
боровинките нощем –
по нощница,
по вещерски...


Не умееш да танцуваш?
И какво от това?

Повярваш ли
в мен,
в себе си,
в думите, които гониш...
Захапал стръвно две следи сладолед и
парченце пай боровинков
Ще полетиш...
Или просто сит ще си легнеш.