автор: kvazimodo

[ .... Представа нямаш, какво е времето вътре в мен....]
Дали времето вътре в нас е същото, като това извън нас? Защо използваме часовници? За да се нахраним или заспим ли? Тия неща организмът ни ги подсказва абсолютно точно.
За да видим изгрева или гръмотевиците над планината? И това не. Природата ни ги показва ясно чрез своите светлини, звуци и аромати.
Тогава?!?
Съобразяваме се с единно физично-материално време, за да се движим синхронно в житейския поток. Този марш в строй обаче дали не ни убива вътрешно? А може би даже изяжда НАШЕТО време?
Когато двама млади прегърнати влюбени споделят душите си под козирката на входа и майката на момичето извика: "Време е!" Време ли е или изобщо не е време за раздяла.
Когато баща и син се боричкат в унес и смях и бабата каже: "Време е детето да ляга! .." Моментът за лягане ли е или за събуждане на малкия мъж.
Когато жената се е "потопила" в спокойствието на езерото, край което са били за кратка почивка и съпругът каже: "Време е да тръгваме, за да не попаднем в задръстването!" Наложителна е раздялата с красотата или срещата с нея.
Нека си представим, че нашето време и това на света са като шахматен часовник. Натиснеш ли духовно "белия" бутон, нашето време върви, а другото спира и обратно. Натиснеш ли "черния" - тялото ни върви, светът върви, но сърцето ни вътре е "спряло". А когато накрая застанем пред кръста с нашето собствено име и погледнем пред часовника с два циферблата, виждаме как единият показва примерно, че са минали седемдесет години, докато другият е изтиктакал трийсетина мига! Лоша равносметка нали? Да ви кажа честно и аз се ужасих от моята.
Това е разбираемо обаче. Някой да ви е учил да натискате "белия" бутон? Веднъж в годината добра театрална постановка може за час да го направи. Веднъж в месеца кулминацията на готин филм или състезание по телевизията също. Понякога някой комплимент или добра дума даже за секунди могат да затиктакат белия циферблат.
Сигурен съм обаче, че ако сте разчели тия редове, по-често ще търсите и посягате към бутона от слонова кост в близките ви хора с надеждата, че и те ще докоснат вашия. И това е така, защото, когато за двама белите стрелки тръгнат заедно само тогава черните се завъртат даже назад.
Абсурд, невъзможно, фантазии, вълшебство - всички тия думи са резонни, очаквани, разбираеми, логични, но дали са желани? Нали разбираме, че черните ни стрелки вървят с квантова безмилостност към пропастта. Така, че САМО ВИЕ можете да си направите ЧУДОТО!

От мен успех!
И тоя път вместо на_здраве - на_време!!! ;-)




ПП 1 Благодаря на целия екип около "Антибиотика" за прекрасния орфически саунд.

ПП 2 Извинявам се на всички читатели, че това още не е теория - а само догадка. Ще благодаря на всеки, който помогне да Стане.