Окопити се лятото. Изгревни дишат липите.
И припламват във утрото - тънки зелени черти.
Пада съсък в тревата. Дома на щурците се срива…
Окосиха градинката. Бардът бездомен мълчи.
Не е време за нежност. Цигулката в шкафа прашасва.
И кого да погали с токата и фуга в мажор?
На косата налягат предутренни моите братя.
Гърбовете им светят - в кристалчета мъчена сол.
Те отдавна косят. Във два такта заключени живи.
Някой друг ги римува и слага поантата с гонг.
А пък някъде макове обичи пръскат сред нивите…
Кратък миг на безвремие – дълга минута живот.
21.06.2008